Гошка среща Надка и вика „Надке, приеха ли Митко в яслата?“
Надка свежда глава замислено и казва „Не, на косъм бяхме, но не успяхме“. Гошка
пита „Ейй, ми са кво ше правите?“ и си вика на акъла „Ха, нека да ви е! Видя ли
са, мой Гошко го приеха, а пък ваш Митко не! Е нема пълно щастие.“ После казва на глас “Ебаси държвата,
системата е сбъркана. За кво ги плащамe тея данъци...“ Надка кима мълчаливо и
мисли какво да прави сега – майка и е болна и не може да гледа Митето, трябва
да се връща на работа, за да не я уволнят, да му измисля болести, че да влезе в яслата по другия начин ли?... Сигурно ще го пуска на
частна детска градина. Какво да прави. Ако трябва ще гладува, ама ще намери 600
лв. на месец за градина. А пък нали е частна, сигурно ще е по-хубава.
Гошка продължава да нарежда „Аз мой Гошко няма да го пускам
тая година, че ми е мъничък още, да не плаче и да не се разболява много. Ама Радка
вика, че догодина ще е по-трудно класирането, та ще му пазя мястото. Па и Ленка
вика да го запиша за всеки случай. Тя така пази място за дъщеря си. Те ще се
местят в друг квартал догодина, ама за всеки случай.“ (Пример за това, как се създава изкуствено търсене на частни детски
градини). Гошка продължава „Та, Гошето няма да ходи, ама ще го запиша пък ще си
търся бележки, че е болен, та да не плащам цяла такса.“
И така Гошка и Надка се разделят и всяка тръгва по пътя си.
Минават няколко месеца и звънят на Гошка от детската, че освен месечната такса
трябва да дава пари и за консумативи – нали детето се води, че посещава градината,
та са купили и за него учебници, играчки... Гошка започва да се възмущава „Една
стотинка няма да им дам на тея. Детето ми и един ден не е ходило на детска
градина, а те само пари искат. Ебаси и скапаната държава. Системата е сбъркана!
По цял ден си стоя вкъщи, отде да ги взема тея пари?!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар